5 СУПЕР СИЛИ ЗА ИВЕНТ МЕНИДЖЪРИ

1. Вътрешна увереност (self-regard)

Когато започвах кариерата си в ивент индустрията, бях студентка 1 курс в специалност Международен туризъм. Още преди края на първия семестър, осъзнах, че образованието ще ми даде една необходима теоретична рамка за туристическия сектор, но недостатъчна подготовка за професията събитиен мениджър. Така на 20 години, се присъединих към малък екип в туристическа агенция, която обслужваше събитията на големи фармацевтични компании. Само след два-три месеца, ми делегираха събитията на най-големия клиент на агенцията. Нямах никакъв опит, учех се в движение, с минимална възможност да съгласувам работата си с ръководителите ми. Това, което ми помагаше е, че бях много отговорна и дисциплинирана. Както и това, че индустрията тепърва се развиваше, а клиентите не бяха изградили високи очаквания и изисквания. Сама подготвях събитията, комуникирах с клиенти, с подизпълнители, както и отговарях за реализацията на събитията на място. Истински one man show в действие.  

Този период ме научи, че

човек е добре да може да разчита преди всичко на себе си и да намира ефективен изход от всякакви ситуации с минимално външно съдействие.

За хората, които избират да работят в сферата на ивент мениджмънта като фрийлансъри, това е съвсем възможна реалност. Или поне до момента, в който не изградят мрежа от контакти и партньорства, на които да могат да разчитат и да делегират процеси.

Поглеждайки през призмата на емоционалната интелигентност, едно от много важните личностни качества в подобен етап, е умението self–regard. То произтича от реалистичното усещане за собствените ми възможности и за това кой съм аз. Тази здравословна вътрешна увереност, ни позволява да се справяме с предизвикателствата и да бъдем успешни, да сме толерантни и да се сприятеляваме с другите, изграждайки пълноценни взаимоотношения. Дава ни вътрешна стабилност да разбираме и да се справяме с емоциите си, когато нещо не върви по план.

2. Създаване и поддържане на междуличностни взаимоотношения (interpersonal relationships)

Следващата голяма крачка, която ме очакваше, щеше да ме научи на съвсем различни умения. Година по-късно, се присъединих към екипа на водеща компания в България за организиране на международни конгреси или както е известно в международните конгресни среди – PCO (professional congress organizer). Събитията, които се организираха бяха на изключително високо международно ниво – с научна и обществена значимост. Мащабът им беше в порядъка 250-1000 участника. Тяхната организация изискваше не само професионална компетентност и ангажираност, но и пълна отдаденост, координация и съобразителност до последния детайл. За мен, преходът от фирмени симпозиуми за 30 души и първия ми международен конгрес за 350 участника, беше овчарски скок, за който съвсем не бях подготвена. Още си спомням смесените чувства на ентусиазъм и ужас от гласуваното огромно доверие. В синхрон с поговорката, че истинския моряк се познава в бурно море, за мен последвалите месеци на конгресна подготовка бяха като плаване в непознати води, с недостатъчна екипировка.  Независимо от стресиращите 18- часови работни дни, 7 дни в седмицата, без изключение от Великден и Коледа, същественото, което си спомням от този етап е

взаимната подкрепа в екипа.

 „Един за всички, всички за един“

описва много точно това, което ми помогна да преодолея всички трудности и кризи в началото на професионалния ми път. Независимо, че всеки от екипа имаше събитие, което подготвяше, никой не си тръгваше от офиса, ако колегата му беше затънал в неотложна работа. Всички се събирахме, работата се преразпределяше и отговорността се споделяше.

И наистина няма значение кой си и какво постигаш, ако нямаш другарско рамо, което да те подкрепи в труден момент, и ако ти не си способен да бъдеш такова рамо за някой друг.  

Този период ме научи, че способността да създаваме и поддържаме взаимно удовлетворяващи и пълноценни връзки, в които има доверие и съпричастност, са смисления начин да вървим пътя си. А по-късно разбрах, че това е и едно от 15-те умения на EQ – interpersonal relationships (междуличностни взаимоотношения). То може да се развива, в степента необходима за балансиране на личността и лидерския ни стил. Според д-р Хенри Клауд в книгата The power of the other, връзките, които най-силно ни развиват, са онези в които можем да бъдем истинния себе си. Там, където и двете страни присъстват изцяло с ум, сърце и душа. Каквото всеки мисли, чувства, вярва, страхува или се нуждае, може да бъде споделено с усещането, че другия „му пази гърба“.

3. Емпатия (empathy)

 Друга голяма тема, която беше на фокус в следващите няколко години, беше общуването с различни хора, постоянно, във всички възможни комуникационни канали, по всяко време на денонощието. Комуникация с клиенти, от различни култури и професии, комуникация с партньори, подизпълнители, държавни институции, международни бордове, хотели, ресторанти, сервитьори, пилоти, министри, артисти, учени, преводачи. Междуличностна комуникация в двустранни, тристранни срещи, заседания на управителни съвети, многолюдни аудитории. Колкото и тези умения да се шлифоват в практиката, си давах сметка, че е нужна и специализирана подготовка, освен книгите за самoпомощ. Моят мастър в света на емоционалната интелигентност, Поли Фистолера, тогава ми каза, че комуникационните ми умения значително ще се подобрят, когато истински ме е грижа за това, което е важно за другата страна, нейната перспектива и потребности. Това беляза дълъг период, в който съзнателно развивах сензитивност към хората, към това да разбирам какво наистина е важно за тях, как мога да им бъда полезна и как да създавам взаимно работещи съюзи и за двете страни.

Това, което ни помага да познаваме и разбираме собствените си емоции, да разчитаме чувствата на другите, и да управляваме правилно връзките си е емпатията – ключовото умение от домейна на EQ. Независимо дали става дума за професионалния или личен план – ние непрекъснато взаимодействаме с околните. И, макар да изглежда, че сме в ерата на изкуствения интелект и виртуалния свят, големия фокус за напред ще бъде върху хората и най-вече върху това как да останеш човек и да се свързваш автентично с другите. Както казва футуристът Герд Леонард,

 „Технологиите се развиват като свръхсветлинен двигател, но ние не сме устроени така. Важно е да намерим начин да останем хора, без самите ние да се превърнем в машини. Професиите на бъдещето ще бъдат свързани с грижата и разбирането на човека.“ Ще имаме нужда от много себепознание и от точните умения за това как да създаваме работещи съюзи с хората.

Емпатията е не просто умение, а философия за живота, която може да подпомогне качествената промяна не само в усъвършенстването ни като хора, но и в трансформацията на цели бизнеси. На нея отделяме специално внимание в My Event Academy в клас „Как да създаваме събития с емпатия“.

Често, когато работим в групово обучение за това умение, някои от участниците споделят и другата гледна точка:

„Каква емпатия? Та, работния ми ден е толкова натоварен и стресиращ! Нямам време да разбирам всички. А и ако го правя, няма ли да ми се качат на главата?“

Съвсем основателни твърдения, с които вероятно много от нас са се сблъсквали. И тук, добавям, че емпатията не е средство, нито панацея, която да реши всичките ни проблеми. Когато, обаче, е чистосърдечната ни нагласа към хората, а не още един механизъм за управление, то много от проблемите, които се налага да решаваме, просто не възникват. Стресът намалява, намалява и загубата на време в разрешаването на спорове, пропуски или грешки в изпълнението. Как става това?

Това, което емпатията повлиява в нас е да разширява способността да виждаме света през различните перспективи на хората, с които взаимодействаме. Не е необходимо на всяка цена да сме съгласни с тях, за да се каже, че сме емпатични. Можем просто да бъдем осъзнати за различната гледна точка и да проявим разбиране, уважение, без осъждане. Това ни помага да развием и по-голяма чувствителност към другите – към техните потребности, мотиви и начин на мислене. Тази информация, можем да използваме, за да взимаме осъзнати и адекватни решения – кой от екипа е подходящ за дадена работа, как да разпределим справедливо задачите, основателни ли са исканията на клиента и т.н.. И най-вече, имаме способността да правим превенция, да предусещаме трудностите, преди да са се случили, и да сме противодействали навреме.

Емпатията има още един много важен аспект и той е способността да бъдем съпричастни, освен към другите – и към себе си. Защото единствено след като сме се погрижили добре за себе си и своите потребности, имаме пълна чаша, от която можем да раздаваме и на хората около нас.

4. Социална отговорност (social responsibility)

През последните месеци, критичните моменти, през които преминава целия свят, преструктурират много дейности, организации и цели индустрии – из основи. Всички ние, настоящи и бъдещи ивент мениджъри, сме на ясно, че вече нищо няма да бъде същото. Вероятно, за много ивент компании тези трудности ще бъдат непреодолими. Други, ще отворят широко врата на тази трансформация, откривайки нови перспективи пред индустрията в бъдеще. Аз също вярвам в това и виждам нова възможност пред професията ивент мениджър – повече в социалната й роля. Вярвам, че можем да създаваме не само смислени преживявания за хората, а събития, които подкрепят обществото в неговите каузи, и които решават сложните проблеми пред света, в който живеем и работим.

5. Самоактуализация (self-actualization)

Вярвам, че голяма част от щастието е в развитието. В нашето ДНК е закодиран смисъла на еволюцията. Имаме нужда да решаваме предизвикателства, за да израстваме, устроени сме да се движим напред, да учим и да прогресираме. Усвояването на всички организационни компетенции на професията ивент мениджър и шлифоването на личностни качества са процеси, които се случват паралелно. Колко успешни сме по този път, зависи до голяма степен от готовността ни непрекъснато да усъвършенстваме себе си, да учим нови неща и да преследваме смислените за нас цели, които обогатяват живота ни с радост и удовлетворение.

Моят стремеж в My Event Academy е да предам от своя опит като споделя практически инструменти от организацията на събития заедно с необходимата личностна основа, така че двете посоки да се слеят в един ефективен, персонализиран и хармоничен стил на въздействие във вашите събития (Основен клас: Ивент мениджър).

До скоро!